Началото на септември. Един от най-хубавите периоди в годината. Винаги съм го чакала с нетърпение, най-малкото заради промените, които настъпват. Свързвам го с училище (както повечето хора сигурно) и винаги съм го очаквала с нетърпение. Този ентусиазъм, разбира се, отминаваше след най-много седмица, но сега е различно. Помня подготовката за 15 септември, прическите, които майка ми ми правеше, когато бях малка, сещам се за ранното дъждовно утро и цветята, които винаги носех със себе си. Никога не съм се замисляла какво ще е без тях. Но всичко се променя, нали? Идва момент в който се разделяме с навиците, хората, очакванията си и животът просто поема в друга посока. Не изцяло, а именно чрез тези малки промени. В един миг стоиш пред училищния праг, стискайки розите в ръцете си и чакаш за пореден път да влезнеш в класната стая, а в друг, се оказваш пред различен праг. Праг, който прекрачваш, за да търсиш своето място в живота. Тръпката от очакването на тази промяна е голяма и предполагам тя, както и други фактори (за които може би ще разкажа по-късно), ме подтикнаха да създам свой блог. Както съм казвала, не съм от пишещите, дори дневник не успях да си водя, но пък вярвам, че е хубаво да изразяваш емоциите си някъде. И тъй като не съм и от разговорливите, май ще е най-добре да пиша. Ето че заедно с всички други промени, реших да дам начало на нещо ново, а дано и смислено... нещо като разказ за живота след промяната :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар